С опита си можем да помогнем на общината икономически
Интервю с инж. Въльо Дучев, изпълнителен директор на „Топлофикация Бургас” и втори в листата на ЛИДЕР за общински съветници
в. "Черноморски фар"
Господин Дучев, Вие сте втори в листата за общински съветници на ЛИДЕР в Бургас. Като дългогодишен стопански ръководител на успешно развиваща се фирма, какво бихте пренесли от своя опит в Общинския съвет?
Мисля, че всеки общински съветник, който идва от бизнеса, трябва да донесе със себе си и добрия мениджмънт. Това, което правим в предприятията си, за да бъдат те успешни, трябва да правим и в общината. Аз съм енергетик и бих могъл да бъда полезен най-вече с опита си в тази област.
Като директор на „Топлофикация Бургас”, Вие стоите на доста „горещ” стол. Виждате ли сходства с евентуалното си място в ОбС?
Те по същество се различават, но целите им са еднакви. Топлофикация е производител на енергия, а ОбС е консуматор на енергийни услуги. Целта винаги е била понижаване на разходите. Топлофикация се стреми да снижи себестойността на предлаганата услуга, защото така ще я направи по-евтина и по-лесно продаваема. Най-голямото перо, като разход при нас, е горивото и ние се опитваме да консумираме колкото е възможно по-малко, чрез повишаване на ефективността на производството. Има и другите мерки, които прилагаме за сваляне стойността на услугата, изцяло в полза на хората. Не случайно в Бургас парното е най-евтиното, а това е много важно в условията на криза.
Общината също се стреми да прави по-малко разходи като консумира по-малко енергия. Но мерките, които тя може да вземе, са много повече. Каквото и вече да е направено, винаги има възможност за нова оптимизация. Технологиите се развиват бързо и докато внедриш едната, вече се е появила още по-добра.
Усилията трябва да са насочени към оптимизиране на енергоразходите във всички направления – улично осветление, горива, отопление на сгради, без да се наруши комфорта. Защото е възможно да харчиш малко, като стоиш на студено, но не това е целта. Да бъде и топло и евтино е постижимо. Трябва само да се намери точната формула. От значение е и влиянието върху околната среда. Тук ще дам за пример МБАЛ-Бургас, която до преди 5 години беше на централно отопление, но после реши да ползва собствения си котел на газьол и започна да изхвърля през комина, в центъра на града, изгорели газове. През миналата зима болницата отново се присъедини към ТЕЦ-а. Отзивите са, че най-после сградата е била отоплена според нужните стандарти, а разходите са паднали три пъти. Тук има и силен социален елемент, защото болницата е мястото, където се спасява и поддържа човешкият живот.
Има ли общината механизми, чрез които да стимулира гражданите да предприемат мерки за оптимизиране на енергийните си разходи? Позволява ли законът те да бъдат задължавани да го правят?
Стимулите са грижа на държавата, не на общината. Разрешава ли законът или не? - При нас това е криворазбрано. В тази политика се преплитат мненията за човешките права и желанието за ниски разходи на първичните енергоресурси в страната. Никой не може да каже на хората колко енергия да употребяват и каква точно да е тя, щом това не е регламентирано със закон. Вярно е, че всеки сам трябва да избира с какво да се отоплява. Но, ако избере електроенергията, трябва да знае, че токът е достатъчно скъп още при своето производство, за да се използва неразумно. Еленергията се добива с най-нисък коефициент на ефективност по отношение на първичния ресурс - едва 35-36%. Затова навсякъде по света не може да се предаде за ползване новопостроена сграда, без да е изградена отоплителна инсталация. А в Дания дори е забранено да се използва електричество за отопление. Там сградите не го позволяват - инсталациите им са пригодени само за осветление и не могат да понесат по-големи мощности.
В страните от ЕС общините имат отношение към отоплението. Те имат дял в топлофикационните дружества. Много често тези дружества са изцяло общински, а потребителите са акционери в тях. Предприятието не получава печалба. Тя се реинвестира в него, защото всички са заинтересовани услугата да има по-ниска цена.
У нас не е така. Факт е, че разходите при централизираното топлоснабдяване са най-ниски както за гражданите, така и за държавата. Те са най-ниски съответно и за общината, но тя няма никакво отношение към отоплението на жителите си. Общината винаги е била встрани. Преди „Топлофикация Бургас” беше държавно предприятие и общината беше далеч от проблемите й, сега е частна фирма и ситуацията е същата.
Смятате ли, че моделът може да бъде променен?
Според мен моделът е тотално сбъркан. Всичко, което се прави по отношение на енергийните разчети, трябва да тръгне от общината, да мине през областта, и после да отиде на национално ниво.
В другите страни от ЕС, общините сами изграждат енергийната си политика. Те имат енергиен план, който предвижда каква част от града да бъде топлофицирана и каква газифицирана, за да бъдат оптимизирани общите разходи за енергоресурси. Недопустимо е хаотично развитие като нашето. Изчисляват се цените на енергоносителите, прибавят се инвестициите за съоръженията, преценява се по-добрият вариант за съответния район.
Енергийните планове обхващат всички ресурси, включително и изгарянето на различните видове горива. В транспорта се прогнозира необходимото годишно потребление на автомобилите, дори и за личните коли на хората. Предвиждат се нужните ресурси за отопление, включват се и твърдите горива. И всичко това е обвързано с емисиите на въглероден двуокис както от производителите, така и от транспорта. Сформира се показател, който посочва разхода на първичен енергоресурс, изчислява се и разхода на енергия на 1 жител от общината. Ако има такъв показател, общинската администрация ще бъде заинтересована да се вмести в него. Показателите се съгласуват и се включват в националния енергиен план. За България той е от особено голямо значение, тъй като по-голямата част от енергоносителите са вносни. Планът ще даде възможност да се организират нещата така, че консумацията да бъде по-малка и да се намали вносът. Може да повлияе на цените на енергията и то в полза на потребителите.
Но у нас няма планиране и показатели, които да бъдат сравнявани, а разликите анализирани. А от опита си на стопански ръководител знам, че във всяко предприятие енергоресурсите са най-голямото перо и е необходим строг контрол. Енергийният план може да регламентира контрола на общината върху потреблението на енергията. Наличните ресурси ще се оползотворяват максимално добре и икономично. Това ще доведе до намаляване разхода на енергия на единица брутен вътрешен продукт.
Ефективната икономика се основава предимно на ефективна енергетика. Аз съм сигурен, че чрез добър енергиен мениджмънт Бургас ще стане по-богат и успял град.
Мисля, че всеки общински съветник, който идва от бизнеса, трябва да донесе със себе си и добрия мениджмънт. Това, което правим в предприятията си, за да бъдат те успешни, трябва да правим и в общината. Аз съм енергетик и бих могъл да бъда полезен най-вече с опита си в тази област.
Като директор на „Топлофикация Бургас”, Вие стоите на доста „горещ” стол. Виждате ли сходства с евентуалното си място в ОбС?
Те по същество се различават, но целите им са еднакви. Топлофикация е производител на енергия, а ОбС е консуматор на енергийни услуги. Целта винаги е била понижаване на разходите. Топлофикация се стреми да снижи себестойността на предлаганата услуга, защото така ще я направи по-евтина и по-лесно продаваема. Най-голямото перо, като разход при нас, е горивото и ние се опитваме да консумираме колкото е възможно по-малко, чрез повишаване на ефективността на производството. Има и другите мерки, които прилагаме за сваляне стойността на услугата, изцяло в полза на хората. Не случайно в Бургас парното е най-евтиното, а това е много важно в условията на криза.
Общината също се стреми да прави по-малко разходи като консумира по-малко енергия. Но мерките, които тя може да вземе, са много повече. Каквото и вече да е направено, винаги има възможност за нова оптимизация. Технологиите се развиват бързо и докато внедриш едната, вече се е появила още по-добра.
Усилията трябва да са насочени към оптимизиране на енергоразходите във всички направления – улично осветление, горива, отопление на сгради, без да се наруши комфорта. Защото е възможно да харчиш малко, като стоиш на студено, но не това е целта. Да бъде и топло и евтино е постижимо. Трябва само да се намери точната формула. От значение е и влиянието върху околната среда. Тук ще дам за пример МБАЛ-Бургас, която до преди 5 години беше на централно отопление, но после реши да ползва собствения си котел на газьол и започна да изхвърля през комина, в центъра на града, изгорели газове. През миналата зима болницата отново се присъедини към ТЕЦ-а. Отзивите са, че най-после сградата е била отоплена според нужните стандарти, а разходите са паднали три пъти. Тук има и силен социален елемент, защото болницата е мястото, където се спасява и поддържа човешкият живот.
Има ли общината механизми, чрез които да стимулира гражданите да предприемат мерки за оптимизиране на енергийните си разходи? Позволява ли законът те да бъдат задължавани да го правят?
Стимулите са грижа на държавата, не на общината. Разрешава ли законът или не? - При нас това е криворазбрано. В тази политика се преплитат мненията за човешките права и желанието за ниски разходи на първичните енергоресурси в страната. Никой не може да каже на хората колко енергия да употребяват и каква точно да е тя, щом това не е регламентирано със закон. Вярно е, че всеки сам трябва да избира с какво да се отоплява. Но, ако избере електроенергията, трябва да знае, че токът е достатъчно скъп още при своето производство, за да се използва неразумно. Еленергията се добива с най-нисък коефициент на ефективност по отношение на първичния ресурс - едва 35-36%. Затова навсякъде по света не може да се предаде за ползване новопостроена сграда, без да е изградена отоплителна инсталация. А в Дания дори е забранено да се използва електричество за отопление. Там сградите не го позволяват - инсталациите им са пригодени само за осветление и не могат да понесат по-големи мощности.
В страните от ЕС общините имат отношение към отоплението. Те имат дял в топлофикационните дружества. Много често тези дружества са изцяло общински, а потребителите са акционери в тях. Предприятието не получава печалба. Тя се реинвестира в него, защото всички са заинтересовани услугата да има по-ниска цена.
У нас не е така. Факт е, че разходите при централизираното топлоснабдяване са най-ниски както за гражданите, така и за държавата. Те са най-ниски съответно и за общината, но тя няма никакво отношение към отоплението на жителите си. Общината винаги е била встрани. Преди „Топлофикация Бургас” беше държавно предприятие и общината беше далеч от проблемите й, сега е частна фирма и ситуацията е същата.
Смятате ли, че моделът може да бъде променен?
Според мен моделът е тотално сбъркан. Всичко, което се прави по отношение на енергийните разчети, трябва да тръгне от общината, да мине през областта, и после да отиде на национално ниво.
В другите страни от ЕС, общините сами изграждат енергийната си политика. Те имат енергиен план, който предвижда каква част от града да бъде топлофицирана и каква газифицирана, за да бъдат оптимизирани общите разходи за енергоресурси. Недопустимо е хаотично развитие като нашето. Изчисляват се цените на енергоносителите, прибавят се инвестициите за съоръженията, преценява се по-добрият вариант за съответния район.
Енергийните планове обхващат всички ресурси, включително и изгарянето на различните видове горива. В транспорта се прогнозира необходимото годишно потребление на автомобилите, дори и за личните коли на хората. Предвиждат се нужните ресурси за отопление, включват се и твърдите горива. И всичко това е обвързано с емисиите на въглероден двуокис както от производителите, така и от транспорта. Сформира се показател, който посочва разхода на първичен енергоресурс, изчислява се и разхода на енергия на 1 жител от общината. Ако има такъв показател, общинската администрация ще бъде заинтересована да се вмести в него. Показателите се съгласуват и се включват в националния енергиен план. За България той е от особено голямо значение, тъй като по-голямата част от енергоносителите са вносни. Планът ще даде възможност да се организират нещата така, че консумацията да бъде по-малка и да се намали вносът. Може да повлияе на цените на енергията и то в полза на потребителите.
Но у нас няма планиране и показатели, които да бъдат сравнявани, а разликите анализирани. А от опита си на стопански ръководител знам, че във всяко предприятие енергоресурсите са най-голямото перо и е необходим строг контрол. Енергийният план може да регламентира контрола на общината върху потреблението на енергията. Наличните ресурси ще се оползотворяват максимално добре и икономично. Това ще доведе до намаляване разхода на енергия на единица брутен вътрешен продукт.
Ефективната икономика се основава предимно на ефективна енергетика. Аз съм сигурен, че чрез добър енергиен мениджмънт Бургас ще стане по-богат и успял град.
